- Пловдив, ул. Младежка 2
Детска неврология
Профилът на неврологичните заболявания в детска възраст често значително се различава от този при възрастните пациенти.
Детската неврология изисква добро разбиране на това как функционира и се развива нервната система по време на детската възраст. В тази област се срещат различни групи заболявания, като например унаследени проблеми, вродени малформации на нервната система, дизметаболитни енцефалопатии, заболявания на нервно-мускулната система, епилепсия и различни видове епилептични синдроми, както и други неврологични проблеми като определени видове енцефалити и тумори.
Детският невролог е тесен специалист в областта на педиатрията, който се занимава с диагностициране, проследяване и лечение на заболяванията на нервната система във възрастта от 0 – 18 год.
от нашите висококвалифицирани специалисти с доказан опит
и лечение на различни групи неврологични заболявания
/ Електроенцефалография / високоспециализирано изследване
на състоянитето и превенция на заболяванията на нервната система
Кои са най-честите състояния, изискващи консултация с детски невролог?
– отклоненията от нормалното развитие на детето или т.нар. нервно-психическо развитие – изоставане в моториката, когнитивните функции, развитието на речта, поведенчески нарушения (детска церебрална парализа /ДЦП/, умствена изостаналост, специфично езиково нарушение /СЕН/, хиперактивност с дефицит на вниманието, разстройства от аутистичния спектър /РАС/ и др.). Първоначално тези отклонения биват забелязани от самите родители, ОПЛ на детето или педиатър провеждащ детската консултация, педагозите в детските заведения и училищата, след което детето се насочва за преглед от детския невролог. Прецизната диагноза и последваща грижа за малките пациенти изисква тясно сътрудничество между детските невролози, психолози, логопеди, специални педагози, детски психиатри, рехабилитатори и много други медицински и немедицински специалисти.
– редица пристъпни състояния /пароксизми/ – епилептични пристъпи, колаптични прояви, тикови разстройства, някои доброкачествени пристъпни прояви като АРС и др., конверзионни разстройства, чието точно разграничаване е от съществена важност.
– вродени състояния и синдроми – при голяма част от тях са налице неврологични симптоми. Някои са отдавна известни на медицината. Но с напредването на науката при все повече заболявания, наричани в миналото идиопатични (т.е. с неясна или неизвестна причина), се установяват генетични нарушения. Тук мястото на генетичната консултация е безспорно.
– някои често срещани оплаквания сред пациентите – деца и възрастни – като главоболие, нарушения в съня, болки в гърба и кръста, травми;
– по-редки дегенеративни и автоимунни заболявания на нервната система, при които пациентите се нуждаят и от т.нар. диспансерно наблюдение /……../.
– профилактичен преглед – понякога е необходима консултация поради това, че малките пациенти попадат в рискова група за развитие на неврологично заболяване /напр. проследяване на недоносени и други рискови новородени/.
Електроенцефалография
Какво представлява изследването Електроенцефалография?
Електроенцефалографията или ЕЕГ е високоспециализирано електрофизиологично изследване, при което се регистрират мозъчните биоелектрични сигнали. Извършва се посредством електроди поставени върху скалпа на пациента и апарат наречен електроенцефалограф. Мозъчните импулси се изобразяват под формата на графика. Изследването дава ценна информация най-вече при пароксизмални състояния /напр. епилепсия – за поставяне на диагнозата, диференциалната диагноза, проследяването, определянето на терапията/, но има и широко приложение при редица неврологични заболявания като инсулти, травми, инфекции, мозъчни тумори, нарушения във висшите мозъчни функции и др. като при тях дава по-скоро косвени данни.
Как се прави?
ЕЕГ-записът се провежда от обучен и сертифициран специалист в тъмно, тихо помещение като върху скалпа на пациента се поставят около 20 електрода /нареждат се върху силиконова решетка или се използва специална шапка/. За по-добър контакт с кожата се нанася специален гел подобен на ехографския. Продължителността варира според целта на теста, комфорта на пациента, смущения в записа и др., но обичайно е около 10-20 мин. Необходимо е пациентът да стои максимално спокойно със затворени очи по време на изследването, както и да изпълнява някои прости инструкции по време на т.нар „провокационни проби“ – напр. да диша дълбоко, да отвори и затвори очи. В някои случаи се налага ЕЕГ да бъде направена в сън поради естеството на заболяването или с цел да се минимизират артефактите – особено при по-малките деца, които не могат да съдействат и с неволни движения създават множество смущения затрудняващи интерпретацията на записа. Не винаги е възможно ЕЕГ да бъде извършена в условията на амбулаторната практика.
Какво е важно за подготовката?
Важно е да се знае, че ЕЕГ е безвредна и безболезнена. Важно е родителят спокойно и подробно да обясни на детето какво ще му се прави – при правилен подход дори много малки пациенти съдействат и понасят изследването учудващо добре. Важно е косата да бъде чиста – това подобрява проводимостта. Важно е детето да бъде събудено рано в деня на теста – това ще улесни заспиването. Понякога е необходимо използването на медикаменти за записите в сън, но това не е упойка.